Преди малко на улицата намерих мъртва женска авлига.

Мам е завършена. Всеки момент започвам писането на последната глава.

“Ждрелото” се оказа голям кръстопът.

“Любовната песен на авлигите” е напълно готова. В момента работя над следващите две глави – “Върбите” и “Ждрелото”. След тях се насочвам към края на пътуването и последните глави.

Преди седмица събориха къщата вдъхновила “Принцесата на врабчетата”. Или пък може при някоя силна буря да падне любимото ти старо дърво. След това нещата никога не са същите. Всичко е променено.
Нарисувахме къщата на Мам и тя е красива и прекрасна. Ще ми се да се изкача по стълбите й и да пия чай на терасата й.
Имаме идея да нарисуваме дъжда, бурята, вятъра като живи герои и сега мислим над това.
Днес за пръв път от петнайсет години хванах лентов фотоапарат. Влезнах в призрачната къща, алармата не се включи и направих няколко снимки. Не бях влизал в толкова просторна изоставена къща. Намерихме старо шишенце от парфюм. Ще ми се да вярвам, че е поне на шейсет години. На тавана имаше огромни, стари, плетени кошове. Терасата беше обрасла. Все още не съм измислил име на господаря на виното, но смятам, че той ще живее в подобна къща.
До няколко дни ще проявя лентата.

Филип и Виан

Намерих ги в антикварен магазин в стария Берлин. На гърба пише, че са от 1964та. Момченцето е по-малко от героя ми, но реших да го кача.

Лежа на верандата в студа и работя над “Любовната песен на авлигите”.